Луциан - Страница 70

— Обичам те, Ребека — каза той.

Събудих се, защото говореше насън. Лежахме така, както бяхме заспали, здраво прегърнати, неговите гърди плътно прилепнали до гърба ми. Първо ми се стори, че чувам гласа му в съня си, но после осъзнах, че всъщност сънува той.

„…аз също… — чувах да говори. Звучеше измъчено и безпомощно… но ти трябва… инак… не с теб… спри… спри… да молиш… не мога… инак…“

Той се стресна и забелязах как лицето му се обля в пот. Косите му също бяха мокри.

— Хей — казах. — Сънуваше. Какво… беше?

Запалих лампата. Луциан примигна. Изглеждаше безкрайно объркан. И трябваше да мине време, докато осъзнае къде се намира.

— Не зная — промърмори объркано. — Не зная какво сънувах. Обикновено остава в представите ми, сякаш е истина, но този път изчезна. — Усмихна се криво и сложи глава на гърдите ми. — Сигурно има връзка с теб — измърмори и ме целуна. — Ти можеш дори да пропъждаш и сънища.

Той ме привлече отново в прегръдките си, но не можахме да заспим отново.

— Жаден съм — каза по едно време и понечи да стане, но аз го задържах.

— Нека аз да донеса — казах. — Така и така трябва да отида до тоалетната.

Запътих се по тъмния коридор към кухнята, налях чаша чешмяна вода и на връщане потърсих банята. Отворих първо вратата на една гардеробна, после пък на килер и третия път улучих. Напипах електрическия ключ, запалих и се намерих в огромна баня с мраморен умивалник и пералня „Whirlpool“. Имаше също така душ и биде, но тоалетна чиния липсваше. Тъкмо се чудех дали да не използвам бидето и вратата се отвори. Дръпнах се от страх и изпуснах чашата.

Пред мен стоеше една чисто гола жена. Беше приблизително на годините на Яне. Косите и бяха дълги, кестеняви и разрошени, което ясно показваше какво е правила досега.

— Аз… аз… — запънах се и ми се искаше да се изпаря във въздуха, което голата жена разбра и ми смигна.

— Явно днес не съм единствената жена на посещение тук — каза тя развеселена. — Казвам се Ким. А ти? — тя ми се усмихваше, сякаш се срещаме на коктейл.

— Аз… аз… — О, небеса, не бях готова дори да изрека името си.

— Остави, съкровище — каза жената. — Всичко е наред. Какво ще кажеш да се върнеш в леглото, пък аз да се справя с чашата?

Не беше необходимо да повтаря въпроса си. Със светкавична бързина се върнах в стаята на Луциан.

Когато му разказах какво е станало, той започна да се смее.

— Е — каза, — сега поне имаш доказателство за сексуалните предпочитания на моя хазяин.

— Много смешно — изръмжах аз. — Но ти не искаш да ми го представиш.

— Сега ли? — Луциан повдигна едната си вежда.

Отказах, смеейки се.

— Може би по-добре утре — погледнах колебливо към вратата. — И ти смяташ, че наистина това е… окей?

— Кое, че домакинът ми има посещение?

— Не, че ти имаш посещение.

— Не съм чел правило, което да забранява това — отговори ми Луциан. — Отпусни се. Той е супер. Няма да ми извие врата.

— Луциан?

Той ме погледна въпросително.

— Кажи ми само къде е тоалетната — попитах малко срамежливо.

— О — Луциан се усмихна. — Това е лесно. Точно до стаята ми. Когато се върнах, той държеше в ръце книгата на майка ми и я разлистваше.

— Много ми се иска да знам — промърмори той — кога ще приключи това.

Сбърчих чело.

— Кое да приключи? Какво имаш предвид?

— Това със сънищата ми за теб — отговори Луциан. — Те се появяват безразборно. Като сцени от филм, които първо са нарязани и после по случайност са разбъркани. Но къде е началото? И къде краят? — той ме погледна. — Разбираш ли какво имам предвид? Всъщност исках да попитам майка ти, но… това май вече няма как да стане.

Аз кимнах, но изведнъж нещо ми хрумна. Взех книгата на Яне, разлистих последните страници и я подадох на Луциан.

— Чел ли си тази глава? За осъзнатите сънища?

Луциан седна в леглото.

— Мисля, че не — отговори. — Какво пише там?

— Това е нещо като състоянието на транс, в което те е поставила майка ми — казах. — Само че можеш да го направиш и сам. Преди да заспиш, можеш да се опиташ да си пожелаеш някакъв сън. Никога не съм опитвала, но при повечето хора като че ли действа, твърди Яне. Само че трябва да се концентрираш добре.

Изведнъж ме обзе силно въодушевление.

— Може би това е някакво решение. Може би можеш да си пожелаеш да сънуваш кога си ме видял за последен път. Преди… — поколебах се аз, — преди… да си загубил паметта си.

Луциан бавно кимна.

— Струва си да се опита — отговори той.

После протегна ръце.

— Но не сега. Ела. Хайде да си поспим още малко.

Загасих лампата, сгуших се отново в прегръдката на Луциан, помирисах нощта в косите му и се насладих на кожата му.

Втория път ме събуди джиесемът. Беше Сузи, която би тревога. Яне току-що й се беше обадила на стационарния телефон.

— Казах й, че си под душа — съобщи ми тя. — Не мисля, че е подушила нещо. Но по-добре си тръгвай към вкъщи.

Въздъхнах.

Докато се обличах, Луциан не ме изпусна нито за миг от очи. Изглеждаше леко сънен, с разрошена коса и сбърчено лице, но трескавото безпокойство, което обикновено го обземаше, беше изчезнало. За пръв път, откакто го познавах, изглеждаше щастлив.

— Кога ще те видя отново? — попита той, когато бях готова, и добави усмихнато: — Вече знаеш къде живея. А също и къде работя.

Съмнявах се, че днес ще мога да се измъкна още веднъж. Пък и точно сега нямах никакво намерение да излагам своето щастие на риск и да събудя недоверието у Яне.