Луциан - Страница 41

— Хей! — Сузи смръщи чело. — Какво става? Проблеми? Още? Пак ли?

Димо̀ се поизправи на холивудската люлка.

— Тоя саунд нещо ме тормози? Май трябва да изляза.

— Всичко е окей — казах бързо. — Дори супер. Сега ще му звънна.

— Добре.

Сузи коленичи пред люлката, измъкна подвижната масичка с гримовете и извади от някакъв несесер малка тубичка с прозрачна течност, която приличаше на универсално лепило.

— Това е специална гума — обясни тя компетентно, докато направи дебела черта по челото на Димо̀. — Бързо се втвърдява и се моделира лесно.

— Интересно — изшептя Димо̀.

Сузи цялата се изчерви. Аз се захилих. Коментарът сама си го беше измислила. Тя размаза една гнойно жълта паста по лицето на Димо̀ и се зае с декоративната рана на челото му. След като от изсъхналата гума оформи една голяма цицина, тя я боядиса в червено и с по-малка спринцовка впръска изкуствена кръв.

— Уффф — обади се Димо̀, когато червената течност потече по дясната страна на челото му.

Сузи се закиска.

— Затвори очи! — изкомандва тя. Превърна лявото око на Димо̀ в синьо-лилава теменужка и му изрисува още няколко декоративни сенки отдолу.

В това време Димо̀ злословеше по адрес на песента на Linkin Park, която вървеше в момента.

— Тия за нищо не стават — каза той. — Естествено ще се оправдават, че наблягали на силните си страни и затова избягват експериментите. Но ако продължават така, ще мутират в един вид Nu-Metal-Modern-Talking. Този Mainstream — миш-маш, е просто нечестен. Къде остават нюансите? Истинската красота не е перфектна. Такова поне е моето скромно мнение.

Сузи спря работата си и ми хвърли един поглед. Прочетох мислите й, но този път не се изсмях. Дори Димо̀ да имаше право, мразех псевдопрофесионалистите, които издават такива присъди, сякаш те самите правят нещо повече. Взех „Щерн“ от нощното шкафче на Сузи, където основната тема беше, „Кени под ножа“ — моята приятелка определено не я бе избрала случайно за четиво преди сън. Сузи ми хвърли сърдит поглед и стисна устни.

— Хей — обади се Димо̀, — вярно ли е, че мащехата ти работи с филмови звезди. Наистина ли познава Анджелина Джоли?

Сега аз стрелнах с поглед Сузи, която вдигна смутено рамене. По дяволите! Тя добре знаеше, колко мразя да ми говорят за Мишел.

— Готов си, Димо̀ — каза тя, преди да успея да му отговоря. — Искаш ли да се видиш?

Когато Димо̀ стана от люлката, свирнах одобрително с уста. Сузи наистина си разбираше от занаята. От дясната скула на Димо̀ висяха парчета раздрана кожа. От носа му се беше проточила струйка засъхнала кръв. А насиненото око и раната на челото бяха ужасни.

— „Оскар“ за най-добра маска, получаваш ти, сестро — каза той, след като се беше огледал подробно в огледалото.

— Ти си на ред, Беки — Сузи цъфна в усмивка. — Няма ли да се преоблечеш?

Вдигнах вежди.

— Ами… — продумах.

— Ясно, разбрах — Димо̀ стана и си взе бутилката бира. — Доктор Но чака в дневната. Ребека, ако мащехата ти има нужда от асистент за Анджели…

— Вън — извика Сузи и го заплаши със спринцовката.

Когато Димо̀ затвори вратата след себе си, тя ми съобщи:

— Родителите ми се развеждат.

Затворих списанието и забравих, че се бях ядосала на приятелката си.

— Божичко, Сузи — казах аз истински смутена и усетих как гузната ми съвест ме загриза.

Не бях единствената, която имаше проблеми и изведнъж се засрамих, че в последно време се занимавах само със себе си.

— Сигурно е много болезнено.

— Да — Сузи със замах изсипа всички кутийки и тубички в несесера. — Ужасно боли. Снощи баща ми беше тук. Говориха пет минути за датата и после се разправяха цял час за еспресо машината. Това ли им беше проблемът? След двайсет и три години брак? Да се карат за една лайняна кафемашина?

Помислих си за Яне. Наричаше такива случаи заместващи конфликти. Един наистина сериозен проблем бива заместен с нещо банално. Защото е много по-лесно да се спори за банални неща, отколкото за тези, които те измъчват. Дали зад плесницата и домашния арест не се криеше някакъв друг, по-сериозен проблем? И ако е имало, защо аз не знам за него? По дяволите! Пак взех да се занимавам със себе си. Нали ставаше въпрос за Сузи? Очите й бяха пълни със сълзи и долната й устна подозрително трепереше.

— Толкова ми е мъчно за татко — прошепна.

Стиснах ръката й.

— Не, на мен ми е мъчно за теб — казах решително. — Ти наистина не можеш да направиш нищо. Сигурно е ад за теб да участваш във всичко това. Слушай, ако ти падне пердето, просто идваш у нас, нали? И ако искаш да изплачеш мъката си, аз съм насреща.

Сузи кимна. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в плач. Но после си пое въздух и се овладя.

— Ах, Беки — продума с крива усмивка. — Благодаря ти! А сега трябва бързо да се преоблечеш. — Тя се пресегна към торбата с костюма ми, но се сети нещо. — Почакай, нали щеше да се обаждаш на Себастиан?

Покорно извадих телефона от чантата.

— Ще му изпратя SMS — казах.

...

Врабеца ме пусна. Отивам на партито. Ще дойдеш ли?

Отговорът дойде веднага.

...

Вече съм се уговорил за друго. Приятно прекарване.

— Е?

— Не може да дойде.

— Хубаво — Сузи ме погледна. — Не виждам да си много натъжена… Беки? — Тя ме хвана за лакътя. — Знаеш, че и аз винаги съм готова да те изслушам, нали?

— Разбира се — тръснах рязко глава.

— Не ме занасяй! — заяви тя. — Нещо премълчаваш. Не мисля, че е честно, но разбира се, нищо не мога да направя. Всичко е наред. Дай да видим сега какво ще направим от теб.