Луциан - Страница 27

Поклатих отрицателно глава. Бях спала у Сузи.

На масата в кухнята намерихме бележка и малко пакетче.

...

„Имам още един пациент. Ще се върна към осем. Приятно забавление, Вълче. Пакетчето е за Сузи. Прегърни я от мен. И нали няма да закъснееш много? Цун-цун за теб и Врабеца.

Примигнах. Да не закъснявам много. Какво означаваше това? Яне знаеше, че може да се разчита на мен. Никога досега не се беше налагало да ми нарежда каквото и да било, дори когато бях по-малка.

След като Врабеца тръгна, аз обух един дочен панталон, облякох червеното си плетено поло, натъпках едно топло яке, чифт дебели чорапи и вълнено одеялце в раницата и излязох навън, където вече ме чакаше Себастиан. Когато го видях да стои нехайно облегнат на фенера, с ръце в джобовете на протритите си дънки и с кривата усмивка, крайниците ми се вдървиха. Себастиан ни най-малко не приличаше на момчето, напротив, беше негова пълна противоположност. Но въпреки това за миг останах вцепенена.

Себастиан сбърчи въпросително чело.

— Всичко наред ли е?

— Разбира се. Съвсем наред.

При опита да се усмихна усетих устните си като опънат ластик.

— Хм — Себастиан докосна бузата ми. Пръстите му бяха топли, завибрираха върху кожата ми и той ги отдръпна. — Толкова си сладка. Червеното ти отива.

— Благодаря — прошепнах аз. — Хайде да вървим. Сузи сигурно вече сто пъти е превъртяла.

Потеглихме с Веспата на Себастиан в посока Бланкенезе към плажа Фалкенщайн, където по обяд си бяхме запазили най-хубавото място. Предложението да празнуваме тук беше мое. Обичах това място. В последните години край Елба откриха множество бийч клубове с коктейлбарове, музика и приятни местенца за грил. Но всички те не можеха изобщо да се сравнят с девствения плаж на Фалкенщайнския бряг, поне така смятах аз. Този бряг, който при отлив ставаше широк цели сто метра, беше все още девствено място без постройки и туристически атракции. Пясъкът беше бял и мек и през лятото, когато слънцето грееше, човек наистина имаше усещането, че е на Зюдзее. От другата страна на брега се простираше Несзанд, един равен пясъчен остров, който още през петдесетте е обявен за природно защитен обект. А по склона към Елба огромните дървета преливаха в по-ниски широколистни храсталаци. Те блестяха в есенни багри, червени, оранжеви, златистокафяви. Когато със Себастиан се заспускахме по тясната пътечка, изведнъж си спомних за следобедите, които прекарвах с моите родители, докато татко още живееше в Хамбург. Седяхме на пясъка, хвърляхме камъчета във водата и брояхме презокеанските кораби, които се плъзгаха толкова близко, на хвърлей разстояние от нас. Понякога Яне успяваше да ни накара да се разходим по пътеката за туристи към Елба, която преминаваше под стръмния склон. Когато биваше много горещо, по черните камъни се припичаха гущерчета, малки същества в преливащ зелен цвят, на които приписвах магическа сила. Исках да ги хвана, за да ги занеса вкъщи, но в момента, в който протягах ръка, те се шмугваха в цепнатините на камъните.

Слънцето беше вече залязло, но плажът все още беше пълен. Навсякъде се виждаха двойки и малки групички, дошли на пикник. Те слушаха музика и си правеха грил. Няколко мъже ритаха футбол, по брега се гонеха две кучета, а вляво от нас група бразилци си строяха щанд за кайпириня.

Мястото за партито на Сузи беше най-голямо и отдалечено от другите. С помощта на баща й бяхме донесли две големи маси за напитките, салатите и месото за грила. Бащата на Себастиан беше прибавил и няколко предястия от кетъринга си, а Димо̀ беше донесъл една огромна уредба, заедно с боксовете и усилвателите за музиката. Навсякъде висяха разноцветни лампиони и няколко момчета трупаха дърва за огъня.

Сузи палеше факлите, с които в голям полукръг бяхме оградили нашия участък. Беше с каубойски ботуши, трептяща оранжева рокля, обшита с прозрачни пъстри стъклени перли. Когато се хвърли на врата ми, къдрите й се разпиляха по раменете, а бузите й горяха.

— С цялата си любов, за теб — казах и й подадох подаръците.

Сузи разкъса опаковката на моята книга за маските и ми се усмихна.

— Ха, веднага си помислих, че ще е за мен, когато те спипах на битака. Страхотно, Беки! Казах ли ти, че за Хелоуин ще има маскен бал в „Зли и опасни“? Трябва да отидем. И за теб ще измайсторя най-страхотната маска за този случай.

„Зли и опасни“ беше клуб в бункера на „Фелдщрасе“. Бях съвсем наясно какво разбираха под „маскен бал“ тези, които го организираха.

Пакетчето на Яне съдържаше тюркоазна тениска с щампован златен ангел, който много приличаше на Сузи. Той имаше малки дяволски рогца и лукава усмивчица.

Приятелката ми засия.

— Майка ти е страхотна. А ти си още по-страхотна! Ах, Беки, днес е най-прекрасният ден в живота ми! Отбележи си, окей? И ми го припомни, ако някога ти кажа отново, че животът е толкова скапан и скучен. Искаш ли да видиш какво ми подари Димо̀? Ела с мен…

Сузи ме помъкна към масата, където баща й тъкмо приготвяше месото за грила. Майка й не се виждаше никъде и ми стана жал за него. Беше едър стеснителен човек с рядка коса и топли честни очи.

Сузи се обърна с гръб към баща си и започна да рови из чантата си. Накрая измъкна нещо, увито в червена копринена хартия.

— Е, какво ще кажеш?

Когато извади яркочервените гащички с бял кръст на задната страна, аз просто онемях. Устните на Сузи, разтегнати досега в ослепителна усмивка до ушите, започнаха опасно да треперят. Димо̀ стоеше при уредбата, не много далеч от нас, прокарваше пръсти през черните си коси и поглъщаше Сузи с поглед. Когато улови моя поглед, той ми намигна. И аз бързо отместих очи.