Луциан - Страница 95

Като хипнотизирана следвах погледа на Тайгър, който минаваше от лице на лице, докато не се спря някъде при последната редица. Седях с гръб към прозореца и видях, че е взел на мушка съседа ми от часа по история с щампованата фланелка. Лявата му вежда се повдигна нагоре и на устните му се появи усмивчица.

— Каква интересен призив — изкоментира той надписа върху фланелата на младежа. — „Само не ме заговаряй“. С удоволствие бих се отзовал на това желание. Но мога ли вместо това да ти разказвам? Да ти съобщя нещо? Да те информирам? Да ти пошепна? Или да ти ИЗКРЕЩЯ?

Последната дума изтрещя като изстрел през класната стая. Пънкарят се стресна, сякаш Тайгър наистина го беше улучил с тежък предмет. Но същият отново го гледаше с учтива усмивка на лицето.

— Как се казваш? — попита меко Тайгър.

— Ами… — Пънкарят изглеждаше така, сякаш искаше да потъне вдън земя. — I’ m Randy.

— О… really?

Усмивчицата на Тайгър се превърна в лъчезарна усмивка и в следващия миг ми стана ясно защо.

— Ето че току-що дойдохме на любимата ми тема — каза той възхитено. — Малката, тънка разлика между американския и британския английски. Във вашата страна Ренди е едно популярно име. Но ако в Англия някой ви се представи като „Hi, Randy“, той ви оповестява не нещо различно от „Хай, аз съм пич!“

Тайгър изчака, докато стихнат обърканите смехове на учениците, после кимна приятелски на Пънкарят и избълбука:

— Хай, аз съм Мортън Тайгър, вашият нов учител по английски за този семестър. И ти съобщавам Ренди, че решението, дали в бъдеще ще бъдеш заговарян от мен, или не, ще зависи от това, дали ще внимаваш в часа ми. Ясно ли се изразих?

Пънкарят кимна. Класът беше като вкаменен, в безмълвно удивление.

Тайгър все още ме игнорираше или по-точно казано, държеше се, сякаш и аз съм една съвсем обикновена американска тийнейджърка, както всички останали, която вижда за пръв път. А какво отношение имаше към американските тийнейджъри, той недвусмислено ми беше дал да разбера още в Германия.

Но това какъв вятър го беше довял в Америка, по-точно в Лос Анджелис, още по-точно в Пасифик Палисейдс хайскул, и най-точно в моя клас, той запази за себе си. А поне засега и аз не бях в състояние да го попитам за това.

Тайгър отпи от чашата си, седна зад катедрата и покани едно момиче от третата редица да бъде така любезно да го осведоми коя е темата, която бяха разгледали последния час.

Момичето беше толкова изнервено, че скочи от стола. Може би го беше страх, че Тайгър ще я попита за името й, но той не го направи. Разбъркваше чая си и гледаше с блестящосините си очи.

— Ре… — запъна се момичето, — ние точно правихме ре… рец… рецесии. — Тя въздъхна с облекчение и отново се пльосна на мястото си.

— Колко невероятно интересно. — Лицето му отново доби израз на възхищение. — Разкажете ми повече за това, госпожице… как е името ти?

Тайгър наклони глава. Сузи запръхтя уплашено, но пръхтенето моментално секна, щом погледът на Тайгър се насочи към нея. После той отново се обърна към момичето с конската опашка, което се колебаеше дали да не скочи отново.

— Анджи — изшептя тя.

— Анджи — Тайгър се подсмихна. — Не е ли сладко? Е, Анджи, целият съм в слух. Какво сте учили за икономическите кризи?

— Аз… Ние… Мисля… ние.

Анджи замлъкна.

Един слаб младеж, който седеше вляво от нея, безстрашно поиска думата:

— Анджи се обърка. Тя имаше предвид не рецесии, а рецензии. Последно се занимавахме с рецензии.

— Рецензии! — Тайгър наведе глава напред, сякаш беше чул погрешно. После се облегна назад и кръстоса ръце на гърдите си.

— Е, това разбира се, коренно променя нещата. Моля те тогава, заедно с името си да ми кажеш какво сте учили за рецензиите. Какво точно е рецензия? Какво се разбира под тази дума?

Слабият младеж гледаше дръзко Тайгър в очите.

— Името ми е Джеймс и под рецензия…

Младежът разтвори тетрадката си и прочете: … се разбира оценката на едно произведение на изкуството от един, така наречен критик. В областта на литературата тези хора се наричат литературни критици. Те оценяват стойността на едно писмено произведение и се произнасят защо то е хубаво или лошо. Една положителна рецензия може да вдигне цената или популярността на една книга. Една лоша рецензия пък може много да навреди. Затова отрицателната критика се окачествява като унищожителна.

— Амин!

Сините очи на Тайгър хвърляха искри.

Мършавият хитрец, без да знае, беше уцелил право в целта.

За пръв път Тайгър се обърна към мен. Усмивката му стана направо жестока.

— Госпожице Волф — каза той, — както дочух, ти също си нова в това училище. Но може би въпреки това си събрала известен опит по отношение на тази тема? Или може би случайно си прочела някоя рецензия, или по-скоро унищожителна рецензия οт някой литературен критик?

Не знам какво се случи с мен. Изобщо не се напрегнах. Думите ми идваха от само себе си.

— Да, съвсем случайно — отговорих учтиво. — По време на урока на моя стар учител по английски също беше споменал един литературен критик. Неговото име беше Уилям Алек Рийд. Той бил известен като мъжа със смъртоносното перо, защото рецензиите му били изключително остри. Някои от тях съм чела. А един писател, когото Рийд нападал, се самоубил.

Опитах да се абстрахирам от шушукането на съученици те си и да издържа на погледа на Тайгър.

— Някои хора — продължих аз — приписват вината за това самоубийство на литературния критик. Лично аз намирам това малко преувеличено. Сигурно една унищожителна критика може да съсипе даден писател. Но ако човек реши да се самоубива, в крайна сметка отговорността пада върху него. Затова се нарича и самоубийство, нали?