Луциан - Страница 90

— Ходила си там? Кога? С кого?

Поколебах се.

— С Фей — казах. — Детегледачката на Вал. Днес се запознах с нея. Супер е!

— Наистина? Ах, Беки… това… — Сузи млъкна.

За няколко секунди се чуваше неприятно тракане по линията. Усетих колко беше несигурна. Толкова беше добре да си говоря с нея и същевременно… някак различно.

— Разказвай ми — помолих я. — Какво се случва с теб? Какво става с родителите ти? Зле ли се чувстваше по време на развода?

Чух я да въздиша.

— Да, зле. Но пък имаше и нещо добро в цялата тази работа. Когато разводът мина, баща ми ме взе от училище и отидохме да ядем заедно. Беше наистина шик, бяхме на пристанището. В началото се бях подрискала от страх, че трябва да го утешавам или знам ли, но беше точно обратното. Той изцяло се отдаде на мен. Разговаряхме с часове и накрая аз… — Сузи преглътна — дори му разказах историята с Димо̀. Е, не чак с такива подробности, както на теб, но в основни линии. Беше толкова мил, Беки. — Тя се изкиска. — Взе вилицата и я размахваше във въздуха като разгневен Нептун. Хората от съседната маса се пулеха втрещени. Той непрекъснато ме уверяваше, че съм толкова идеална, колкото е възможно да бъде един човек, и после ми каза същото, каквото и ти. Че такива типове като Димо̀ са изключение.

— Той ми прати мейл — казах аз.

— Кой? — попита учудено. — Баща ми ли?

— Не. Димо̀. Написа ми, че ти се е извинил.

— Уау — Сузи си пое въздух. — Не си го бях помисляла. Но е вярно. На Нова Година изведнъж се изправи на вратата ми. Тъкмо излизахме със Себастиан, когато позвъни.

Като чух името Себастиан, потръпнах по начин, който ме изненада. Беше като кратко прескачане в гърдите.

— Ти как реагира?

Сузи прозвуча, сякаш клатеше глава.

— Странно, Беки, сега като питаш… като че ли не беше нещо кой знае какво. „Минало свършено“, така и му казах в отговор на неговото „да останем приятели“, и не се занимавах повече. За щастие Себастиан ме чакаше в стаята ми, така че имах добро оправдание.

Отново сърцето ми прескочи.

— Как е той? — попитах.

— Много е добре… надявам се. — Сега гласът на Сузи прозвуча сдържано. Чух я как си поема дъх.

— Беки, той е доста зле. Слушай, не знам, не знам какво мога да кажа и какво не, но тази история с теб доста ни разстрои. Ти си така ужасно далеч, ние сме толкова ужасно далеч и всичко това направи нещата още по-лоши. Преди всичко, че нищо не се чуваше за теб. Понякога си въобразявах, че сънувам всичко това и че по някое време ще се събудя, и ти ще седиш до мен на холивудската люлка. А понякога имах усещането, като че ли ти… като…

Гласът на Сузи секна.

Ръката ми се впи в слушалката и трябваше да се овладея, за да не затворя. По дяволите, явно още не бях толкова напреднала, колкото се надявах.

— Много съжалявам — казах и думите ми прозвучаха като изписукване. — Толкова съжалявам, че ви уплаших така. Просто не можех да…

Ръцете ми още по-здраво се вкопчиха в слушалката. Усетих, че няма да започна да разказвам на Сузи какво се беше случило с мен. Беше толкова странно. Да говоря с Фей за това ми беше сравнително лесно, може би точно защото ми беше непозната и нямаше нищо общо с тази история. Сузи беше най-добрата ми приятелка и до моето излитане беше изживявала всичко с мен „live“. И изведнъж осъзнах, че не мога да издържа дори да си представя какво са преживели Сузи и Себастиан през цялото това време. Три дълги месеца не бяха чули нито думичка от мен.

— Всичко е наред, Беки — гласът на Сузи отново прозвуча уверено. — Просто съм ужасно щастлива, че се обаждаш. Че това е твоят глас. Чувала ли си нещо за…

— Не — прекъснах я аз, още преди да завърши изречението. — Не, нищо не съм чула. А и от майка ми не научавам повече, отколкото вие.

— Мамка му — каза Сузи. — Бях готова да я убия.

Да, помислих си. И аз.

— Ей — изведнъж Сузи се разкиска. — Шейла Хамени скоро се появи по телевизията. Отгатни в кое предаване.

Усмихнах се облекчено. Обикновено бях много компетентна по смяна на темите, а тази тук беше най-добрата.

— Germany’ s Next Topmodel?

— Грешка.

— Мюзик айдъл?

— Пак грешка. — тя изпръхтя. — „Скрита камера“. Шейла Хамени целуна едно шимпанзе.

— Направи какво? Хайде бе, занасяш се.

— Неее — крещеше Сузи. — Това е самата истина. Завели нея и още около десетина момичета и жени, които хванали на улицата, в една парфюмерия с мото „Търговско проучване — тест на гланц за устни“. На една табуретка седял мъж манекен, когото мадамите трябвало да целунат, но с превързани очи, уж за да могат да преценят по-обективно различните продукти. Като им завързали очите, сменили манекена с дресирано шимпанзе И Шейла го… по устата. — Сузи не можеше да продължи.

— Не го вярвам — изпъшках и осъзнах, че от три месеца за пръв път се смея истински.

— Ама тя запази хладнокръвие, това трябва да й се признае — каза Сузи, като продължаваше да се киска. — Повечето останали момичета се разкрещяха глупашки, след като си свалиха превръзките. Шейла само кратко изквича и после каза, че разликата между шимпанзето и повечето типове всъщност не е чак толкова голяма.

Аз отново се засмях.

— Е, това го е казала почти интелигентно.

После Сузи разказа още малко за училището. За това, че госпожа Донер е бременна в шестия месец, че от една седмица имат друг учител по английски, който замества Тайгър, и че с курса по френски ще ходят през април за една седмица в Париж.

— Как мислиш? — попита накрая Сузи. — Дали мога да дойда през пролетната ваканция при теб? Татко ще ми плати пътя.