Луциан - Страница 87

Фей кимна. В очите й се четеше не само състрадание, но и разбиране. Изглежда действително разбираше какво бях преживяла.

— Но после нещата се пооправиха — каза тя накрая. — Имам предвид болките. Отзвучаха, нали? В клиниката?

Вдигнах рамена.

— Да — измърморих. — Отминаха.

Фей кимна отново.

— И какво искаш да правиш сега? — попита тя, след като дълго мълчахме.

Казах го, преди да съм го помислила.

— Да го намеря.

— И къде?

Вдигнах рамене.

— Когато забелязах, че ти си момичето от съня му, си помислих, че ще е тук. Но разбира се, беше пълна идиотщина. Когато сънищата се случваха в действителност, аз винаги бивах сама. Както и сега. Бях винаги сама. А ти не познаваш никакъв Луциан, нали?

— Не, за съжаление — Фей ме погледна със сивите си очи. Лицето й се беше променило, а и гласът й звучеше различно. — Мога ли да ти дам един съвет? — тя не изчака отговора. — Престани да хленчиш. Престани да мислиш за това, как се чувстваш. Ако искаш да намериш Луциан, трябва да го търсиш, а ако искаш да го търсиш, първо трябва да вземеш живота си в ръце.

Сложих ръка върху медальона на татко, малкото слънце с надпис „Carpe diem“. Изведнъж той започна да пари върху кожата ми. Аз изместих погледа си от очите на Фей нагоре към небето. Ято чайки прелетя над главата ми. Сред тях имаше и няколко гарвана. Зад себе си чух барабани. Вече отново долавях и други звуци. Морският прибой, бръмченето на самолет — високо над нас, смехът на дете, кучешки лай, пеенето на жена.

Обърнах се. Къщите по брега и цялата местност бяха потънали в една мистична ясна светлина. А някъде отзад, като в мъгла, беше градът.

— Може би имаш право — казах аз на Фей.

— Може би — отвърна тя. — А може би не. Това, което е сигурно, е, че в най-скоро време трябва да се изправиш на краката си. Имам предвид психически — Фей се засмя. — Впрочем знаеш ли, че малката ти ваканция доста наруши мира в къщата?

Наведох глава. По дяволите. Да, можех да си представя. Мишел дори и при нормални обстоятелства нямаше да е във възторг от моето посещение.

Спомних си за мейлите на Сузи с професионалния убиец и изведнъж устните ми се разтегнаха в усмивка.

— Какво те забавлява? — поиска да знае Фей.

— Мащехата ми — отговорих. — Сега поне наистина има основание да не ме харесва.

Фей стана сериозна.

— Постарай се — каза тя. — Колкото повече доверие ти имат, толкова по-голяма свобода ще ти дадат. Убеди ги и че искаш да тръгнеш на училище. Най-добре колкото е възможно по-скоро. Ако се мотаеш по цял ден, само ще си блъскаш главата.

Сега аз се разсмях.

— Вече търсиха ли ти училище?

Вдигнах рамене.

— Нямам представа.

— Вал учи в частно училище — каза Фей и сбърчи нос. — Тук се ползват с по-добро име от държавните. Но за тях се чака дълго, пък и приемните тестове не са подходящи за положението, в което си. Те искат да знаят всичко за теб, за семейството, за възпитанието ти и защо си дошла в Америка.

Фей ме изгледа, сякаш искаше да разбере какво въздействие имат думите й върху мен. Това с приемните тестове и преди всичко с въпросите, засягащи личното пространство, си беше доста страшничко.

— Освен това има държавни училища, които също са не по-лоши — продължи тя. — Например „Pali High“.

Рисувах малки кръгчета по пясъка.

— Всичко това ми идва малко в повече — признах си. — Ти в кое училище учиш? — Обърнах се към Фей. — И всъщност на колко си години? Къде живееш? Аз не знам абсолютно нищо за теб.

Сама се изненадах, че изведнъж започнах да проявявам интерес. Въпросите, които току-що отправих към Фей, наистина ме вълнуваха. Искаше ми се да науча коя е и какъв живот води. Почувствах се гузна, че един напълно непознат човек за толкова кратко време измъкна от мен повече чувства, отколкото най-добрите ми приятели, които ме познаваха от години и от загриженост към мен почти се бяха побъркали.

На хоризонта небето се оцвети в недействително яркооранжево. В краищата цветовете ставаха по — меки, почти пастелни.

Фей стана.

— Хайде, — каза ми. — Време е да се връщаме.

Двайсет и три

Когато Фей паркира бентлито на площадката пред вкъщи, входната врата се отвори. Оттам изскочи Вал. Беше с бански на черни и жълти черти и със сако от смокинг, което, съдейки по размерите, по всяка вероятност беше на баща ми. Облеклото й ми напомняше на някаква кръстоска между пчеличката Мая и Ватман, докато лицето й беше покрито със сини точици, които подозрително напомняха водоустойчив маркер. Фей се изкиска.

— И аз исках да дойда — изцвърча Вал и се хвърли в прегръдките на Фей. — А ти не ме изчака!

Фей я завъртя във въздуха. Сега откъм коридора се зададе баща ми. Беше с дънки и разкопчана черна риза. Сузи постоянно ми завиждаше за добре изглеждащия ми баща, но сега от него беше останала само сянката. Лицето му беше бледо и ми се струваше, че се разкъсва между паниката и облекчението.

Той размени погледи с Фей. В колата тя беше проверила джиесема си и беше намерила пет съобщения от него.

Обади му се само за кратко, за да му каже, че се връщаме.

Не можех да видя лицето й, но очевидно баща ми беше прочел в него, че всичко е наред. Усетих, че се отпусна, и навлажнените му очи се изпълниха с дълбоко облекчение. Молех се само да не избухне отново в сълзи.

— Бяхме на плажа — казах бързо. — Фей ми показа Венис бийч.

Татко кимна към Фей.

— Хиляди благодарности, че изведе дъщеря ми. Забавлявахте ли се… поне малко? — той ми се усмихна. — Е, вълче, хареса ли ти нашия хипарски бряг?