Луциан - Страница 79

К оглавлению

79

Групата на Димо̀ (без Сузи, разбира се) ще има концерт в бар „Пони“.

Вчера с Аарон изпушихме една. Последва жестока атака на апетит. Една максипица със салам, начос с кашкавал и пеперони, два пакета „Смартис“, половин наденица с къри. (Вечерта беше „яка“, както би се изразил Аарон.)

Накрая за времето: Студено е без теб.

...

От: Патриция Варгас patrizia-vargas@web.de

Изпратено: събота, 22 декември 2008, 21:19

До: Ребека Волф

Относно: извънредна находка


Ребекче,

Преди мен майка ти ти беше написала в мейл, че най-сетне трябва да започнеш да се храниш, защото иначе ще те сложат на системи. Но аз не й позволих да ти го изпрати. Спрях я и да не вземе следващия полет, за да дойде при теб. (Което всъщност всеки ден има намерение да направи.)

Мъча се да й обясня, че това няма да ти помогне.

Всъщност какво би ти помогнало?

По всяка вероятност не моите кулинарни умения, но може би една по-различна рецепта. Един път ти я прочетох, сега я пиша за теб:

„Отдавна е известно, че в подводния свят има голям потенциал. Особено клас «гъби», който е със символично значение. Гъбите са майстори в защитата срещу токсините, а техният генетичен код е много подобен на човешкия. От предполагаемите шейсет хиляди вида гъби на биолозите, занимаващи се с морска флора, досега са известни около пет хиляди. Едва наскоро беше намерена една изключителна находка: Sponglia beatificae, гъбата на щастието. За разлика от другите гъби от този вид, Sponglia Beatificae притежава сетива, с които може да открива или да усеща предполагаемо щастливи моменти и щастливи места. С магическа бързина и по напълно необясним начин тя се появява точно там и стимулира вниманието на участващите в дадената щастлива ситуация. Освен това химическата защита, която притежава тази гъба, е специално насочена към тревожни и деструктивни мисли, в резултат на което, намирайки се в близост до нея, те нямат никакъв шанс да оцелеят“.

Помолих баща ти да ти връчи твоята съвсем специална лична гъба на щастието, която, надявам се, ще ти помогне!

...

От: Алек Рийд alecreed@gmail.com

Изпратено: понеделник, 24 декември 2008, 21:49

До: Ребека Волф

Относно: Please talk to me


Little Wolf,

Не знам дали четеш мейлите си, но това е последният ми опит да се добера до теб. Не ни причинявай това. Говори с нас. Хапни нещо. Отвори вратата си, в двойния смисъл на думата. Ако не за теб, то го направи за малката си сестричка, която от седмици приготвя подаръци за теб и си пожелава утре сутринта да седнеш с нея под коледната елха.

Хайде да започнем да си говорим.

Нека да се опитаме да намерим изход!!!

...

От: Сузана Росман susanna-rossmann@amx.de

Изпратено: понеделник, 24 декември 2008, 22:55

До: Ребека Волф

Относно: Днес по телевизията


Мила Беки,

Знам, че не трябва да го пиша, но днес следобед случайно се натъкнах на един Хайдикомик и ТОТАЛНО се разревах. „Хайди, Хайди, върни се у дома, намери си щастието ти, ела и се върни“ …

...

От: Себастиан Голдман <sebastian-goldmann@ web.de>

Изпратено: понеделник, 24 декември 2008, 22:56

До: Ребека Волф

Относно: Given up


Wake in a sweat again
Another day’ s been laid to waste
In my disgrace
Stuck in my head again
Feels like I’ ll never leave this place
There’ s no escape
I’ m my own worst enemy
I’ ve given up
I’ m sick of feeling
Is there nothing you can say
Take this all away
I’ m suffocating
Tell me what the fuck is wrong — with me
I don’ t know what to take Thought I was focused but I’ m scared I’ m not prepared I hyperventilate
Looking for help somehow somewhere
And no one cares
I’ m my own worst enemy
I’ ve given up
I’ m sick of feeling
Is there nothing you can say?
Take this all away I’ m suffocating
Tell me what the fuck is wrong — with me
Put me out of my misery

Така ли се чувстваш, Беки? I care.

Merry Christmas

...

От: Сузана Росман <susanna-rossmann @gmx.de>

Изпратено: вторник, 25 декември 2008, 23:15

До: Ребека Волф

Относно:?!


Мила Беки,

Току-що говорих по телефона с Яне.

Каза ми, че е ужасно загрижена за теб, защото отказваш всякаква храна и може би вече ще трябва да се вземат „други мерки“.

Баща ти и твоята ЛАЙНЯНА мащеха не ми казаха НИТО ДУМА за това!!! Пък аз си мислех, че малката ти сестричка ме будалка. Умолявах майка ти да те върне тук. Никакъв шанс. А моята каза да не се вживявам толкова. Мразя всички майки.

Беки, Беки, Беки, прекрасна моя Беки!

Моля те, не се предавай!

Само дай знак, и съм при теб! Веднага. Но няма да направя нищо против волята ти.

И МОЛЯ ТЕ, ЯЖ НЕЩО!!!

...

От: Димитриос Арванитис <dimitrios-arvanitis@ vahoo.de>

Изпратено: понеделник, 29 декември 2008, 00:02


Хай,

Чух от Лерой, че не си много добре.

Съжалявам.

Истински!

Пиша ти, защото ми се иска да ти кажа, че имаше право по отношение на мен във връзка със Сузи.

Наистина постъпих като задник. Но хората могат да се променят.

Не ти го казвам, за да й го предадеш. Вече й го казах (че бях задник).

Просто ми се искаше да го знаеш (че хората могат да се променят).

Не ме бива много в писането. Както вероятно забелязваш. Въпреки това. Исках да го знаеш, като най-добра приятелка, нали.

Апропо: Обади се на Сузи. Мисля си, че е яко отчаяна (което не знам със сигурност, просто си го мисля, защото изглежда много разочарована).

Много поздрави

...

От: Себастиан Голдман <sebastian-goldmann@ web.de>

Изпратено: четвъртък, 1 януари 2009, 08:09

До: Ребека Волф

Относно: Не знам какво да направя

79