Луциан - Страница 58

Със звуците, които се носеха от тонколоните на Сузи, можеше да бъде привлечен на повърхността дори и глух, намиращ се под вода водолаз. Приятелката ми беше седнала на холивудската люлка, подгънала колене, с Ози в ръце. Запитах се дали хамстерите са устойчиви на силен шум.

— Може ли да понамаля? — извиках.

Сузи вдигна рамене, без да ме погледне в очите. Определено не ме беше чула, но може би го беше разбрала по движението на устните ми.

— Хей, здравей! — казах, след като намалих музиката, свалих шапката от главата си и приседнах пред Сузи на килима. — Бях лоша с теб, просто невъобразимо лоша. Знам, че това е глупаво оправдание. Но бях толкова зле с нервите, че се занимавах само със себе си. Ти, Сузи, си моята най-добра приятелка. Най-добрата на света! — Сложих длан върху ръката й. — Толкова съжалявам! Наистина!

Сузи гледаше в пода, а аз — Ози. Мъничките му мустачки потрепваха. Мина цяла вечност, докато Сузи най-накрая вдигна глава и ме погледна. Очите й бяха кървавочервени.

— Прическата ти е като на излязла от горящия ад — каза тя и се усмихна криво.

Засмях се облекчено и в същото време сълзите рукнаха от очите ми.

— Хей, няма никакъв повод за циврене — каза Сузи и стана. — Идваш точно навреме, та да мога да си поуспокоя нервите. — Тя изчезна в банята и се върна с гребени и фризьорската си ножица.

Изтрих сълзите от лицето си. Приятелката ми, която още като дете подстригваше куклите Барби, беше карала ученическата си практика при една фризьорка и през последните години практикуваше и върху живи модели. Подстригваше краищата на косите ми още от тринайсетгодишна. Но всъщност нищо повече, защото не исках да се разделям с дългата си коса.

Когато минутка по-късно чух шума от ножицата, стиснах здраво зъби. Кръц, кръц, кръц… Пред мен заваляха снопчета коса.

Сузи работеше бързо и съсредоточено и ние заговорихме отново едва когато приключи.

— Е, успокои ли се? — попитах внимателно. Но все още не бях в състояние да погледна в огледалото.

— Суперсекси! — изкоментира тя произведението си и прибра ножиците.

— Чух, че вчера тук имало стресова ситуация — започнах аз, като я погледнах. Веднага лицето й помръкна.

— А, успя ли майка ми да се изплаче пред теб? — изфуча тя.

— Щеше с удоволствие да го направи — отвърнах. — Но не я оставих. Какво се случи?

— Просто не можеш да си представиш колко ми е безразлично случилото се вчера. — Не виждах лицето й, защото стоеше наведена над фризьорската си чантичка, но гласът й прозвуча задавен от сълзи: — Сами да си се обясняват. Аз имам други грижи.

— Искаш ли да ми разкажеш?

Последва рязко поклащане на глава и когато поисках да я прегърна, тя се отдръпна.

— Не, остави. Нали и ти винаги казваш, че проблемите не се оправят с вайкане.

Но веднага по зачервените й бузи започнаха да се стичат сълзи. Тя се хвърли на леглото.

Последвах я.

— Димо̀ ли? — попитах тихо и седнах на пода пред леглото.

Кимна. Не можеше да говори от плач. Ози, който тя отново беше върнала в клетката, цвърчеше на пресекулки, сякаш искаше от разстояние да я избави от страданията.

Станах, наведох се и силно я прегърнах. Този път не се възпротиви. Така останахме прегърнати задълго, без да продумаме. Каквото и да кажех, щеше да е излишно.

Когато най-сетне се наплака, Сузи бавно се освободи от прегръдката ми. Пуловерът ми беше станал вир-вода, а лицето на Сузи беше толкова подпухнало, че очите й бяха като две резки.

Тя стана, отиде при прозореца и се загледа навън.

— Вчера — започна тя, — когато родителите ми започнаха да се плюят, аз избягах. Видях, че си ми звъняла, но… — Тя замълча, аз започнах да хапя устни. — Отидох при него — Сузи не изговори името на Димо̀. — Родителите му бяха отишли на кино. Бяхме в стаята му, той беше ужасно мил, успокои ме и после… — тя сведе поглед. — … После ме целуна. И започна да ме гали. По едно време пръстите му заопипваха сутиена. Извърнах се и измънках, че трябва да почака, но той стана нетърпелив. И тогава аз просто… просто си свалих панталоните. И гащите. Но фланелата си оставих. Той също си събу джинсите и после ние… ние се… е, знаеш какво.

Сузи все още гледате през прозореца.

— Всичко стана толкова бързо. Когато влезе в мен, той отново пъхна ръка под фланелата ми и аз повече не можах да издържа. Оставих го да действа. Докато той…

Сузи се обърна към мен. Държеше ръцете си пред гърдите като предпазен щит.

— … докато накрая стигна… първо до лявата… после до дясната… и после… — тя млъкна.

— И после? — поех дълбоко въздух. — Какво стана после?

— После… после… — Сузи поклати глава и зари лицето си в дланите. — После… му стана малък. Просто му омекна. Ако разбираш какво имам предвид. — Тя не изчака отговора ми.

— Седна в леглото — надникна тя през пръстите си — и ми обърна гръб. Каза, че трябвало да го предупредя. Че сега трябвало тепърва да го асимилира и че може би е по-добре да си тръгна. Така и направих.

Сузи свали ръце от лицето си и ме погледна. Приличаше на малко момиченце.

„Задник — помислих си. — Противен, мръсен, нищожен задник.“

— Толкова се срамувам — прошепна Сузи. — Господи, колко ме е срам! Димо̀ има право, аз…

— Ти ли? — изкрещях и скочих. — Този тип с микроскопичния червей в гащите трябва да се срамува. Трябва да се завре в миша дупка и никога повече да не изпълзи от нея, защото инак ще му отрежа лайнените ташаци, за това можеш да го предупредиш! Или може би не. За мен ще е удоволствие да го изненадам. Случайно във фризьорските принадлежности да ти се намира ножица за рязане на тестиси?