Луциан - Страница 134

К оглавлению

134

Благодарности и към персонала на кафене „Матилде“, които с храна и напитки се грижеха да не умра от глад и на които дължа моя писателски остров с кафето и литературата.

Благодаря на майка си Барбара Абеди, която и този път беше до мен „live“, четеше всяка глава, даваше ми попътен вятър и кураж, като ме уверяваше, че ще се справя!

Благодаря на дъщеря си София за подарените думи, умни мисли и за огромната и порция търпение към нейната пишеща майка.

Благодаря и на дъщеря си Инай за конструктивната критика и подкрепа.

Благодаря на съпруга си Едуардо Мацедо, че и този път беше зад гърба ми и се грижеше да не мутирам в „риеща къртица“. И помагаше да бъдат отстранявани навреме различните спънки и прегради. И беше винаги до мен, когато се нуждаех.

Благодаря и:

На Мори Сендак за картинната книжка „Където живеят диваците“.

На Моника Трап за луната и магическите думи, изказани в точното време.

На графичката Фраукс Шнайдер за прекрасната корица.

На научните сътруднички към издателството Катрин Велер и Йохана Предигер за тяхната намеса и важни коментари на точните места, за един по-добър финал.

Благодарност към издателя ми Албрехт Олденбург за доверието към мен, за това, което продължи дълго, но все пак накрая свърши благополучно.

Благодарност към целия колектив на издателство „Арена“: Регине Брунс от пресата; на ръководителя на отдел „Пласмент“ Михаел Бьоме и целия му колектив; на работещите в отдел „Реклама и производство“, които с безценната си работа допринесоха от многото листа хартия да се получи истинска готова книга, която сега поема своя път из книжарниците; и накрая на търговците, които ще я предадат в ръцете на читателите.

Най-дълбока благодарност и към Христиане Дюринг, моята сътрудничка и ръководител на проекта в издателство „Арена“. Тя беше моя най-близка спътница от началото до края. И аз не зная къде ще започна и къде ще трябва да завърша, без да напиша тук още някой роман. Тя беше тази, която най-добре разбра за какво пишех всъщност в тази книга, тя беше и тази, която ми помогна да го изразя. И да го кажа с думите на Тайгър: Тя четеше и думите, които никой друг няма да прочете, защото ги отхвърляхме, за да създадем нови, и на местата, където разказът ми се проваляше като къща, която се срутва, защото основите не бяха добри, тя участваше в построяването й отново. И с всичко това тя беше тази, която, докато пишех, ми даваше увереността, че не съм сама.

notes

1

Der Spatz — врабец. — Б.пр.

2

Откъс от патриотична немска песен. — Б.пр.

3

Патц — от Патриция, се римува с Шпац — Врабец. — Б.пр.

4

йоделуване — алпийски стил на пеене. — Б.пр.

5

Филм по едноименната автобиографична книга на Кристиане Ф. — Б.пр.

6

Немски рок групи. — Б.пр.

7

Гостоприемник (зоол.) — вид животно, събиращо върху себе си паразити. — Б.пр.

8

Диментор — демон от „Хари Потър“. — Б.пр.

9

Ам-Гъл — герой от романи на Дж. Толкин. — Б.пр.

10

Lacks — рис. — Б.пр.

11

Anis — анасон. — Б.пр.

12

Думата „пони“ има две значения в немски език: малко конче (пони) и бретон. — Б.пр.

13

Самс (Sams) — герой от детски книжки със сини точици по лицето. — Б.пр.

14

Хай (Hai) — акула. — Б.пр.

15

„Spitz, pass auf“ — настолна игра с фигурки и зарче. — Б.пр.

16

Врабеца. — Б.р.

134